Видове завещaния Всяко лице, което е дееспособно (навършило 18 г. и което може да разбира свойството и значението на постъпките си) може да се разпорежда с имуществото си със завещателни разпореждания. Завещанията биват 2 вида – саморъчно завещание и нотариално завещание. Нотариалното завещание се пише от нотариус в присъствието на двама свидетели, като самият завещател изразява устно волята си. Така формирана неговата воля се прочита от нотариуса, който отбелязва мястото и датата на съставянето на завещанието, а след това то се подписва от завещателя, свидетелите и от нотариуса. Нотариално завещание може да бъде написано от всеки нотариус независимо от района на неговото действие, независимо от постоянния адрес на завещателя или местонахождението на имотите (ако има такива), които завещава. Завещанието се вписва в специална актова книга. След смъртта на наследодателя, всяко заинтересувано лице (наследниците по закон и по завещание, заветниците) може да получи заверен препис от завещанието. Саморъчното завещание е документ, който изцяло, лично и саморъчно е написан от завещателя. То не може да бъде написано или подписано от друго лице, както и не може да бъде написан на компютър, пишеща машина или др. техническо устройство. То трябва да съдържа дата и подпис на завещателя. Подписът трябва да се постави най-отдолу – след завещателните разпореждания и датата, в противен случай завещанието ще бъде недействително. Саморъчното завещание може да се пази лично от завещателя, от 3-то лице или нотариус. Когато е оставено за пазене в 3-то лице, то е дъжно да иска обявяването му от момента, в който узнае за смъртта на завещателя. Когато е оставено на съхранение при нотариус, завещанието се предава в затворен плик, а нотариусът съставя протокол върху плика, които се подписва от лицето и нотариуса. Обявяване на завещанието От момента на откриването на наследството, респ. от момента на узнаването на смъртта на завещателя, всяко заинтересувано лице може да иска обявяване на завещанието. За целта пред нотариуса трябва да се представи препис от акта за смърт. Завещанието се обявява от нотариуса, при когото е оставено за пазене или от нотариуса, на когото е представено завещанието от 3-то лице. Срок за обявяването няма, но тук релевантен е момента на откриване на наследството. Лицето, което иска обявяване подава молба до нотариуса, а нотариусът състява протокол. Обявяването има оповестително действие. Самото завещание се вписва в Агенцията по вписвания, а на заинтересованото лице се издава заверен препис. Всеки заинтересуван може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса. Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от същите лица. Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариуса, горните разпоредби се изпълняват от онзи нотариус, у когото се намира завещанието. Лицето в полза на което са направени завещателни разпореждания може да иска обявяване след като представи документи, доказващи правото на собственост на завещателя, а именно – за недвижими имоти – удостоверение за данъчна оценка, за моторни превозни средства – удостоверение за застрахователна стойност, сметки-извлечения от банковите сметки на завещателя и всякакви други писмени доказателства, от които може да се установи цената на наследеното имущество. За обявяването на завещанието се събира такса, която се изчислява по Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Ако заинтересованото лице не е наследник и няма възможност да се снабди с непбходимите документи може да изисква съдействие от нотариуса или съдията по вписванията да му бъде издадено удостоверение, по силата на което да се снабди с тези документи от съответните институции. Оспорване на завещанието Всеки наследник по закон, може да оспори завещанието. От една страна, той може да оспори неговата валидност. От дуга страна може да оспори завещанието, ако е накърнена неговата запазена част от наследството. Разпоредбите за това се съдържат в ч л. 28 и чл. 29 от Закона за наследството „ Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя. Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството“. Оспорването може да бъде направено в 5-годишен срок (прилага се общата петгодишна давност).